Кой плаща нотариалните такси при покупка на имот
При покупка на имот нотариалните такси обикновено се плащат от купувача, но страните могат да договорят и друго разпределение на разходите.

Снимка: pexels.com
При покупка на имот възниква един от най-честите въпроси – кой поема нотариалните такси и останалите разходи по сделката. В повечето случаи тези разходи се заплащат от купувача, но законът не налага задължително правило. Страните могат да се договорят предварително кой каква част от сумата ще поеме. Познаването на основните принципи помага на бъдещите собственици да планират бюджета си по-реалистично и да избегнат изненади в деня на подписване на договора.
1. Какви разходи възникват при сделка с недвижим имот
Когато се стигне до финализиране на сделката, освен договорената цена на жилището се появяват и няколко административни плащания. Те са задължителна част от прехвърлянето на собствеността и се определят от законови тарифи или от съответната община.
Основните разходи включват нотариална такса, местен данък и такса за вписване в Имотния регистър. Размерът им се изчислява на база стойността на сделката или данъчната оценка на имота, като се взема по-високата от двете.
2. Кой поема нотариалните такси
По установена практика купувачът поема по-голямата част от разходите по прехвърлянето. Причината е, че именно той придобива собствеността и има интерес сделката да бъде вписана и юридически защитена.
Това обаче не е строго правило. Законът позволява страните да се договорят различно разпределение на разходите. В някои случаи продавачът може да поеме част от сумата – например ако това е част от общата договорка за цена или ако сделката трябва да бъде финализирана бързо.
Важно е всички условия да бъдат уточнени предварително, за да няма недоразумения в деня на изповядване пред нотариус.
3. От какво се формира крайната сума
Крайната стойност на разходите зависи от няколко основни компонента:
- нотариална такса – изчислява се по тарифа към Закона за нотариусите и нотариалната дейност
- местен данък – определя се от общината и обикновено е между 2% и 3% от стойността на сделката
- такса вписване – плаща се към Агенцията по вписванията и обикновено е 0.1% от стойността
Тези суми се изчисляват върху по-високата стойност между договорената цена и данъчната оценка на имота.
4. Може ли разходите да се поделят
Да, напълно възможно е страните да се договорят за различно разпределение на разходите. Подобни договорки понякога се използват като инструмент при преговори за крайната цена.
Някои продавачи са склонни да поемат част от сумата, ако това помогне за по-бързото сключване на сделката. В други случаи разходите се разделят поравно между двете страни. Най-важното е договорката да бъде ясна и предварително уточнена.
5. Какво е добре да проверите предварително
Преди подписване на окончателния договор е разумно да се направи кратка проверка на всички предстоящи разходи. Това позволява на купувача да планира бюджета си по-точно и да избегне напрежение в последния момент.
Ето няколко важни неща, които е добре да имате предвид:
- проверете приблизителния размер на всички такси
- уточнете кой поема всяка от тях
- изчислете общата сума заедно с нотариуса или брокера
- предвидете малък резерв в бюджета
Подобна подготовка спестява време и прави самата процедура значително по-спокойна.
При покупка на имот разходите по прехвърлянето най-често се поемат от купувача, но това не е задължително правило. Законът позволява страните свободно да договорят кой каква част ще заплати. Най-добрият подход е всички условия да бъдат уточнени още в началото на преговорите, за да премине финализирането на сделката спокойно и без излишни изненади.